Въпросът Колко често трябва да правим секс?“ е един от най-често задаваните,

Въпросът „ Колко постоянно би трябвало да вършим секс? “ е един от най-често задаваните, когато става дума за интимните взаимоотношения сред сътрудници. Истината е, че няма повсеместен отговор. Честотата на половите контакти зависи от доста фактори: възраст, здравословно положение, връзка сред сътрудниците, равнище на стрес, персонални стремежи и други
Средностатистическите данни
Според разнообразни изследвания:

Двойки на възраст сред 20 и 30 години  правят секс приблизително 2–4 пъти седмично.

Двойки сред 30 и 50 години  – към 1–2 пъти седмично.

След 50–60 години – честотата последователно понижава, само че това надалеч не значи завършек на интимността.

Тези цифри обаче не трябва да се одобряват като „ норма “. Ако една двойка се усеща щастлива с повече или по-малко полови контакти, това е изцяло обикновено.
Какво е „ обикновено “?
„ Нормално “ е това, което кара и двамата сътрудници да се усещат задоволени. Някои хора имат по-високо либидо и търсят по-честа непосредственост, до момента в който други избират по-редки, само че надълбоко прочувствени моменти. Проблем се появява, когато има несъответствие в желанията , което не се разисква намерено.
Ползите от постоянния секс
Редовният секс може да има голям брой изгоди:

Подобрява имунната система

Намалява напрежението и тревогата

Подсилва връзката сред сътрудниците

Подобрява съня

Стимулира производството на хормони на щастието

Важно е обаче сексът да не се трансформира в обвързване, а да бъде израз на непосредственост, наслаждение и реципрочност.
Кога честотата е „ проблем “?
Честотата става проблем, когато:

Единият сътрудник се усеща подценен или принуден

Липсата на фамилиарност е признак на по-дълбоки проблеми във връзката

Сексуалният живот води до напрежение или е причина за спорове

В подобен случай откритият диалог (а от време на време и консултация с терапевт) може да бъде извънредно потребен.

Вместо да се питаме „ Колко постоянно би трябвало да вършим секс? “, по-добре е да се запитаме:
„ Удовлетворени ли сме и двамата? “

Няма повсеместен график за фамилиарност. Най-важното е да поддържаме открита връзка, почитание към потребностите на другия и предпочитание да сътворяваме непосредственост – както физическа, по този начин и прочувствена.